Todora Škoro: Nedočekan (Melnik, Bugarska, 2013, treća nagrada)

Filed under: Melnik 2013,nagrađeni radovi,region |

povratakŠaputao si: vratiću se, Stojana,
znaš da brzo mine godina
Ni osušiti se neće ta suza ja biću tu
da te zagrlim,
govorio si
i drhtave mi dlanove stiskao da je bolelo
kao pisak voza koji se udaljava

I pisao si: čekaj me Stojana
Kad sneg okopni, zabehara i rodi
naša jabuka petrovača stići ću
da je usnama delimo popola
pisao si
Ali je zima bila duga i ko je znao
da jalova će ona ostati i golih grana

Strahovao si, znam
I strahom dozvao neka drukčija proleća
u kojima više ne boli nijedan voz
koji se udaljava
Strepela sam
da se negde ne zagubi tvoj zov moga imena
i kao da sam strepnjom sudbinu prizvala
Moram da krenem sad, neko me uporno doziva:
Stojana, o Stojana!
A prošlo je mnogo godina, usahlih suza
i behara sa jalovih grana
Samo glas neki odnekud moje ime ponavlja
Stojana, Stojana…
A znam, to nisi ti
Тодора Шкоро – Белград, Сърбия

/3. награда на Мелнишки вечери на поезијата – 2013/

„НЕДОЧАКАН“

Шепнеше: ще се върна, Стояна,
знаеш, година бързо минава,
сълзата ти не ще да е изсъхнала и, ето ме,
тук ще бъда
да те прегърна…
Мълвеше
и дланите ми треперещи стискаше,
та болеше като писък
на отминал влак.

И пишеше: чакай ме, Стояна,
когато снегът се стопи и разцъфне,
та роди нашата ябълка петровка,
ще дойда ябълките с устни да делим
наполовина,
така пишеше…
Ала зимата бе дълга и кой да знае,
че тя щеше да остане ялова и с голи гранки…

Страх те беше, знам,
и страхът ти донесе някакви други пролети,
в които вече нито един отминаващ влак
не болеше.
Тръпнех в боязън
да не се изгуби твоят зов с моето име
и сякаш страхът ми предизвика съдбата.

Трябва да тръгвам сега, някой упорито ме вика:
Стояна, о, Стояна!
А минаха много години, изсъхнали сълзи
и пъпки разпукнати от ялови гранки,
само някакъв глас отнякъде моето име повтаря:
Стояна, Стояна!
А знам, това не си ти…

(Превод от сръбски: Иван Топалски)

ТОДОРА ШКОРО, новинар и писац, живи и ради у Београду. Објавила је шест књига: „Варке душе“ (збирка прича, 2009), „Неизмер“ (поезија, 2009.), „Под небом Србије“ / „Sotto il cielo di Serbia“ ( коауторска, двојезична, српско-италијанска збирка песама, 2010.), „Суђаја ми дала“ ( поезија 2010.), „Умирање срама“ (кратке приче, 2011.) и „Сенке и свици“ (кратке приче, 2013.) Песме и приче су јој превођене на италијански, енглески, немачки, бугарски и хинду језик. и објављиване у бројним домаћим и интернационалним часописима, зборницима и антологијама. Добитница је награда за поезију и прозу, између осталих и прве награде „Песничких руковети“ 2011. за најлепшу песму, прве награде „Песничког пролећа Чукарице 2012.“ за најлепшу родољубиву песму, прве награде за причу Сабора књижевног стваралаштва „Оловко не ћути 2012“, прве награде за најлепшу љубавну песму у Новој Вароши 2013, Бронзаног албатроса за песму у Бијелој 2012, треће награде за песму на Мелничким вечерима поезије у Бугарској, друге награде за песму манифестације „Јутро над Озреном“ у Сокобањи 2013, специјалне награде за целокупан књижевни рад удружења „Културно наслеђе града Смедерева“ у оквиру конкурса „Смедеревско перо 2013.“ и бројних других.

Оставите одговор

Ваша адреса е-поште неће бити објављена. Неопходна поља су означена *

Dokaži da nisi mašina: * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

*